Видях аз два бука

Видях аз два бука прегърнати в гората.
Прегърнати нежно като влюбени вс жар.
От корен до върха обвили се двата
столетия пият любовен нектар.


О, буки, казах им,
вий тъй сте прекрасни
столетия цели сред бурите зли
гръм, хали не плашат прегръдки ви страстни
целувки и жар и смъртта не дели.


Завидна е вашта любов безконечна.
Тя пътника радва, прославя лесът.
Какво я направи тъй вярна и вечна.
Какво запечата съюза ви твърд.