Любовта на скитника

изп. Маргарита Димитрова

Ти си тръгна, взе от мене всичко.
Ти поиска свойта свобода.
В този миг разбрах, че те обичам,
но не зная ти дали разбра.

refrain:
Мой скитник - болка в мен,
вик в мойта кръв роден.
Ти в своя път недей да бъдеш сам!
И любовта ми, знай, е свобода безкрай -
аз цял живот на тебе ще отдам.

Ля, ля, ля, ля, ля, ля...

Помня всички дни, от всеки имам
нежен спомен, къс от светлина.
Може би намерил си любима -
аз на теб бях първата жена.

refrain

Слушам есента как тихо плаче,
падат във ръцете ми сълзи.
Само тишина безкрайно в здрача
шепне: "Своя спомен запази".

refrain

Искам да си с мен, но знам - напразно,
циганино мой на любовта.
Ето, мойта вярност аз ти казвам,
но не искай свойта свобода.

refrain